Аз лично, не знам бабичките в панелките да си хранят болонките с кренвирши. По-скоро те самите си ги хапват, ако са им артисали пари от пенсиите, дето Масларова им ги дава!
Най-хубавото в тази жестока кучешка драма е, че покрай домашния си любимец министър Цветанов се сети и за народа – “Кренвирш, който струва 3,60-4 лв./кг, е тотална фалшификация. Изкупната цена на сланината в зависимост от периода е между 2 и 4 лв. за килограм.
Как е възможно сланината да се изкупува за 4 лв., а кренвиршът да струва 3,60 лв.? Какво съдържа? Повече от ясно е - рога и копита. Много съм разтревожен. Хората с ограничени финансови ресурси отиват и ги купуват, а вероятно някои от тях са много опасни за здравето. Това повече не може да продължи!”, рече той предизборно разнежен.
И както, каза тъй и стана – привика търговци и производители на месо и мляко и ги предупреди, че повече така не може – трябва с повече мисъл за народа да се подквасва млякото и омесва каймата. Гостите се съгласиха. И как не – министърът сам им каза, че сиренето под 6-7 лв. не е истинско. Те не са луди да се дърпат, колко му е да понадуят още цените. Знаят, че бабите нямат навик да питат за прозиход, документи и сертификати. Вярно, Цветанов строго обеща да се въведе контрол по цялата верига – от кравата, през завода, до кофичката мляко. Но дотогава много вода ще изтече, може даже и правителството да се смени...
А самата идея е похвална – магазините са препълнени с храни, в които един Господ знае какво има. Дали ще е сода каустик в млякото на детето, кламер в хляба или просто конски жили в месото не е важно - алъш-вериш да става! Само дето редът е обратен – първо се въвеждат драконовските мерки пък после се казва на хората – сирене под 5 лв. да не си купуват. Защото сега министър Цветанов с две думи развърза ръцете на търговците да безчинстват на воля! За сметка на бедния нашенец, който от безизходица понякога изпада в комични ситуации в магазините.
Има една история, която звучи като виц, но за съжаление не е. Случило се в първите години на демокрацията. Отива един мъж от село, дето вече и на картата го няма, в София. Какво е търсил там не знам. Влязъл в един магазин за месо и изведнъж се опулил – гледа някакви пилешки шийки, които стрували безумно евтино. Човекът много се зарадвал, вкъщи вече не си спомняли откога не са яли месо. Отишъл при продавачката и посочил с пръст стоката. А жената вместо да му каже цената, изведнъж го стрелнала – “А котенцето ви колко е голямо? Ако е мъничко по-добре да му вземете свински дроб, тъкмо заредихме.”
Въпреки преживения шок нашият герой си купил цели две кила пилешки шийки. Били еднакво вкусни и с картофки, и на яхния с кромид!
05.09.2009 22:04